Рударци – яз. Студена

Рударци – яз. Студена

август 25, 2008, 3:36 pm
Filed under: Пътувания

Жегата в събота беше страховита – не толкова градусите, колкото ужасното настроение, което спусна над София. Всички бяха в лошо настроение, всички изживяваха депресии и екзистенциални кризи. При мен, в добавка имаше и ПМС-ване с пълна сила (разбирай – карам си колата и крещя по всички, а после се прибирам и гледам какъвто и да е филм и се разревавам, оплаквайки живота си).

Затова с Васчето и Поли взехме генерално решение за неделя– отиваме на пикник. С барбекю, полянка, някой гьол, дръвчета с дебели сенки … Искахме хем да не е много далече от София – тоест да не е на любимата ни Рила J, нито да е прекалено близо – тоест да не е Витоша. Спряхме се на язовир Студена, който се намира над Рударци.

В неделя се наспахме добре и без никакво бързане и излишни нерви се събрахме и отидохме да пазаруваме. Аз бях взела хладилната чанта и една скара с дървени въглища – еднодневка от Фантастико, както и 2 одеала, чинийки, чашки, вилици, ножове, салфетки, вестници   Затова взехме само ядене и пиене – пържоли, кюфтета, зеленчуци, вода …

Излизането от София за Рударци е през Владая и пътят там е ужасен – говорихме си с какво ли впечатление остава чужденец, който идва в София с кола и попада на тези минни полета … но, млъкни сърце!

В крайна сметка стигнахме до табела, обозначаваща какво можем и не можем да правим на язовира, както и бариера и пиян пазач – но не и до язовир. Оказа се, както успяхме да разберем от чичото там, че след тази бариера коли не минават, трябва да идем пеша до язовира, който била на километър и 200. След първоначалния шаш (нямаме нищо против тоя километър, ама не беше лошо да знаехме предварително и да опаковаме багажа по-компактно в удобни раници), успяхме да нарамим всичко и тръгнахме. В момента, в който минахме бариерата, чичото завика по нас да се върнем и да си вземем колата, от него да мине. Ама ние – цък – като ще е пеша, пеша ще е, на гордост ни изби. После на връщане видяхме как всъщност се влиза с кола – носиш една бира на чичето и той вдига бариерата – бъдещите туристи натам да си запишат този съвет и после да почерпят (може и бира, но по принцип предпочитаме мохито).

Ходихме ли, ходихме, започнахме да се чудим колко пиян е бил този чичко и какво точно е имал предвид с този километър и 200? 5? 6? 12??

Поли се изтормози с тежката хладилна чанта (което не й попречи да си поклюка с приятелка по телефона J )

Когато пред нас се извисиха величествените борове, решихме, че язовира трябва да е зад тях – ако ли не, избираме си място за пикник на полянката отстрани и точка.

Оказа се, че наистина е там, макар че си харесахме и една полянка. Все пак отидохме до язовира, но някак си изобщо не ни хареса. Не беше нито диво, нито цивилизовано и честно казано – с много боклуци … Неприятно.

Затова се върнахме малко назад и си избрахме дебелата сянка на едно дърво на  прелестна полянка, където нямаше никакви хора.

Тук дойде веселия момент, в който се запитахме хмммм, някой палил ли е такава скара досега? Някой ИЗОБЩО палил ли е НЯКАКВИ въглища досега?

Васчето се нае със задачата да пали и разпалва – което всъщност се оказа усилено раздухване на жаравата. Всички опити на Поли да помогне с „Дай да духам вместо теб” и „Дай да ти помогна в духането” бяха парирани в зародиш. За мъничко подухаха и двете, но лаврите си бяха само за Васчето J

Ние с Поли рязахме зеленчуците и разхвърляхме подправки по меса и зеленчук, а Васчето пече. Втори съвет: Който ходи на пикник с барбекю, да си води Васчето за готвач. Точка.

То не бяха печени кашкавалчета върху пържолки и кюфтета, то не бяха доматчета върху пържолите да си пускат сосчето… спирам, преди да се удавя в собствена слюнка.

В крайна сметка изядохме каквото можахме, каквото не – прибрахме – и се отдадохме на лежане, медитиране, мързелуване, четене на вестници, печене …

Близо до мястото ни имаше рекичка, много приятно местенце:

Освен това дървото се оказа подходящо за катерчене

… и за медитиране под него с дзен взиране в ябълката на върха

Извода от преживяването беше – мястото е чудесно за пикник, но: или носете почерпка на чичето, или носете багажа си удобно опакован J Не забравяйте торбички за боклука и си го носете до място за изхвърляне – иначе разказваме играта на цялата идея за природа.

4 Коментара

4 Коментара засега
Вашият коментар

RSS хранилка за коментарите към тази публикация. Адрес за TrackBack