Filed under: Пътувания
В петък сутринта Васчето предложи да ходим на Говедарци, да тръгнем в събота сутринта и да се приберем в неделя. Обадих се и на Поли и тя веднага се съгласи , резервирахме си стая в Дивите петли (http://divpet.atspace.com/index.htm). Най-бързо организираната екскурзия на света.
Тръгнахме в събота сутринта към 9 и решихме да обядваме преди да тръгнем по планината, така че обядвахме в ресторанта на хотела. Интересен факт – в момента, в който запалихме цигари, ни нападнаха много странни гигантски нежужащи комари, които не хапеха, а по-скоро се завираха в лицата и в храната ни. Първо не повярвахме на идеята си, че цигарите са виновни, но факт – като ги загасихме, гадовете изчезнаха. Странни комари-тютюнджии (според Васчето пуснати от активисти на Горичка, за да спрат тютюнопушенето J ).
От Дивите петли с колата отидохме до ски-базата, от която тръгва пътеката към хижа Мальовица – ето началото:
Пътеката е хубава и приятна, имаше доста хора, които ни припомниха какво е планинарска учтивост с непрекъснатите “Добър ден” и “Здравейте”.
Тук е момента да спомена, че тръгнахме от София добре екипирани със слънцезащитно масло и репелент за комари, които най-възпитано си оставихме в хотелската стая. Това си го слагаме като обица на ухото, много да внимаваме какво взимаме следващия път.
В раницата си носех двулитрова бутилка айрян от нискомаслено мляко, нооооо не и вода, която отново остана в хотела. За сметка на това си носех одеало за пикник и книга за четене 
Бях си наумила да се поразходя малко с тях и да си намеря хубава полянка, на която да пикникувам и да изчакам Васчето и Поли да се върнат – и така и направих. След 2-3 страници обаче съвестта и жаждата ми за приключения се обадиха и ме вдигнаха на крака – така че бавно, славно и полека додрапах до хижата (бурни аплодисменти със спорадични подвиквания “Ура!” и “Да живей!”).
Двете козлета Козирогчета вече пиеха бира и ядяха леща (тоест едното пиеше бира, другото ядеше леща). Васчето ми се беше обадила по пътя да ми каже, че “Бира на върха е най-хубавото нещо на света”, та съвсем ме амбицира да не се връщам. Васчето пък използва случая да се омъжи за планината:
Междувременно, останалата част от компанията, които бяха пристигнали предния ден и покорили самия връх Мальовица слизаха от него и се срещнахме на хижата. Пиха и те по бира и тръгнаха надолу, както и ние малко след това.
Прибрахме се в хотела и влязох да се къпя и когато излязох, девойките вече бяха заспали J Легнах и аз уж да почета, но като никога приключенията на Джак Ричър не можаха да ме задържат будна. Надигнахме се към 7:30-8, много гладни и се чухме с останалите да ни обяснят къде е кръчмата, където планирахме да ходим вечерта. Оказа се, че е в Говедарци и мен ме налегнаха притеснения за шофиране по тъмно, мокро (поваля доста докато спахме) и мъгливо, по тесен, криволичещ и с много дупки път. Бях напът да се откажа, обаче знаех, че ще ме е яд, ако не го направим, така че се мобилизирах и тръгнахме. На отиване все още беше светло и се караше лесно. Останалите дойдоха по-късно и като изключим факта, че сьомгата със синьо сирене и кедрови ядки – (гейската ни поръчка J) се бави неимоверно дълго, беше весело и вкусно. По почина на Велинградския купон, накарахме всички да си разкажат за първите целувки и се посмяхме добре на някои истории J
Тръгнахме към 11:30 и шофирането наистина беше много адреналиново. Бях на дълги и се виждаше единствено и само осветения участък, величествените борове, в които всички сме влюбени, се извисяваха от двете страни и образуваха две черни стени. Мъгла се стелеше пред фаровете ни и създаваше невероятно призначно настроение. Spooky беше най-често спряганата дума в колата, а сравнението с пътешествията на Скуби-Ду и тяхната мистериозна машина – самоналагащо се J Когато се качвахме по този път сутринта им бях казала, че се чувствам като в компютърна игра – постоянни изненадващи заводи и дупки, които те карат да преценяваш и завиваш за секунди. Сега беше същото, но поне 6-то ниво – каза Васчето – за напреднали.
Стигнахме благополучно и Васчето ме прегърна на слизане от колата – предполагам, че се радваше, че е жива J J
Вашият коментар засега
Вашият коментар
