Filed under: Пътувания
Иво на Рилски манастир
Към 11 тръгнахме към Рилския манастир с Васчето, Поли и Иво и беше невероятно хубаво и весело пътуване. Тръгнахме с много зор, докато заредим (големи опашки) и докато се измъкнем от София, но беше ФЪН.
Като излизахме от София Иво каза – „за пръв път излизам от София, сега съм истински пътешественик” и после на изумените ни физиономии обясни – „извинете, винаги съм искал да го кажа” J J J
Поли мърмореше как Иван Рилски акъл нямал да се катери толкова далече в планината и започна да фаназира как ще го се появи да ни каже, че манастира е затворен и какво ще правим тогава? Аз й казах, че ако се появи Иван Рилски, това, че манастира е затворен ще ни е последна грижа J
За отбелязване е търсенето на Стобските пирамиди, които Вас видя на картата близо до манастира и докато не знаехме, че се казват така, защото са до село Стоб, решихме, че са ги построили древните стоби J Васчето отиде по-напред в изследването си, като реши, че всъщност стобите са построили пирамиди и са ги скрили с Рила за поколенията J Така че каква беше изненадата ни, когато видяхме отбивка към село Стоб и моментално завихме към него да търсим пирамидите. Там се състезавахме с едно куче за радост на Иво и ги снимах с едно магаре, което кръстихме Марко и на което дружно викахме „Чао, Марко” накрая. Паркирахме и тръгнахме по пътеката нагоре, но срещнахме едни мили жени, които ни казаха, че пирамидите са природно образувание, но са на около 2 часа пеша, така че го оставихме за някой път специално да дойдем.
От там до манастира ми се случи първото спиране от ченгета, които ми написаха акт (без светлини и без талона на колата – естествено забравен в другата чанта).
В Рилския манастир беше много красиво, хвърляхме монетки в някаква чешма, палихме свещички, купихме си светена вода и разни късметчета и обядвахме в местната кръчма, а накрая си купихме и от тамошните мекички.
Важно е да се отбележи, че Вас яде пъстърва, което беше особено важно предвид факта, че Таня й беше казала, че има много вкусна такава по тамошния край и всяка табелка, свързана с риба предизвикваше луд възторг в колата и заричане, че на връщане ей те тука ще спрем. Същото беше и с меда, който Буба й беше поръчала да купи (ама така и не купихме).
В София оставихме Васчето, после Поли и Иво и после спуках гума. От много късмет. Все пак беше донякъде късмет, защото беше близо и Живко дойде и я смени.
1 Коментар засега
Вашият коментар
Страхотно е изживяването по такива места.
Коментар от Galin Georgiev юли 9, 2011 @ 7:10 am